През последните години десетки хиляди мигранти, включително деца и младежи, пристигнаха в Европа, търсейки по-светло бъдеще. Те представляват важна част от нашето общество, която поне в краткосрочен и средносрочен план ще се увеличава, независимо от демографския спад в Европа. Новопристигналите се присъединяват към мигрантите, които вече са се установили и живеят в Европа, а именно второ поколение мигранти, с родители от държави извън европейския съюз. Въпреки очевидните различия, всички те се изправят пред предизвикателството да се интегрират, за да бъдат пълноценни и активни граждани на Европейския съюз. Като се има предвид нарастващото значение на имиграцията в нашите общества, през последните години се наблюдава драматична промяна в публичния дебат за “второто поколение” в Европа, тъй като голяма част от гражданите на Европейския съюз започват да се ангажират с темата.
Нека погледнем към младите хора – второ поколение мигранти, родени в Европейския съюз, които са с един или двама родители, идващи от държава извън ЕС. Съществуват определени предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени, за да се предоставят на тези младежи необходимите умения за постигане на успешна интеграция. Трябва да се обърне внимание на значението на активното гражданско участие на тези млади хора, тяхното социално включване и приноса им за цялостното развитие на демокрацията. За да се справим най-добре с това предизвикателство, ние трябва да подготвим нашите училища и учители, като им предоставим необходимите методики и инструменти за това. Въпреки че образователните политики се регулират на национално ниво, е необходимо преосмисляне, тъй като всички държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред една нова ситуация, касаеща както националните, така и на европейските политици.
Дебатът за образование не би трябвало да включва само достъпа на второ поколение мигранти до класната стая, но също така и активната работа по интеграция и ангажираност. Според скорошен доклад на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) младите хора с мигрантски произход са по-често отпадат от училище преди гимназиалния курс. В този смисъл е от изключителна важност да бъде предоставена допълнителна езикова подкрепа, за да бъдат гарантирани добри обучителни резултати. Недостатъчното владеене на езика е основната причина за незадоволителни академични постижения. Образованието като основен елемент на интеграцията се осъществява чрез и благодарение на езика. Преодоляването на езиковите бариери трябва да бъде основен приоритет на ЕС, въпреки че това съвсем не е достатъчно. Обществото и семейството все пак играят основна роля във формирането на културната идентичност.
Има и други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание. Второто поколение мигранти най-често са изложени на риск от бедност и маргинализация, често срещат трудности при признаването на образование и професионален опит, придобити в друга държава, дискриминация на религиозна или етническа основа. Най-големите различия между мигранти и граждани на съответната държава се наблюдават в Белгия (53.3%), Швеция и Гърция (и двете с 37.6%) и Испания (36.7%). В някои случаи, въпреки че младежи, от второ поколение с мигрантски произход посещават местни училища и говорят езика, все пак те не са считани за пълноправни граждани. Ето защо е изключително важно, за да се постигне успешно интегриране, да бъдат включени в процеса всички институции. Необходима е работа, както с мигрантите, които приемаме в своите държави, така и с приемащите общности. За постигане на дълготрайни резултати, промяната трябва да започне от най-малките – а именно, въвеждането на обучение за основополагащите европейски ценности, сред които толерантност, равенство, и човешки права, в детските градини и училищата. Възпитаването именно в тези ценности, както и в активно гражданско участие, още на ранна възраст, е гаранция за формиране на здраво европейско общество.
Ясно е, че политиките за интеграция следва да създадат благоприятни условия за икономическото, социалното, културното и политическото участие на тези хора.
Една от инициативите в тази насока е проект RAYSE, ко-финансиран по програмата Еразъм+ на Европейския Съюз. Проектът цели насърчаване на активното гражданско участие на младите хора, социално включване и активно участие в демократичния живот.
Екип “Комуникации” TIA Formazione Координатор на проект Rayse
